Как виното завладяло Западна Европа?
Кога се появили лозята в Западна Европа? Дълго време се смяташе, че самият Гай Юлий Цезар донесъл новата просвета в Галия (дн. Франция). Но все пак съвременните научни данни демонстрират, че това растение е било известно тук и по-рано – тъй като гръцката колонизация достигнала и до Испания, и до южните елементи на сегашната територия на Франция. Римските земеделци са ни оставили доста описания за развъждането на грозде и на изискванията за оптималното му поддържане.
Средновековното общество познавало и ценяло това растение. Лозя се срещали на всички места, но най-вече близо до речни долини. Открити са в Скандинавия, Шотландия и дори във Винланд – известната колония на викингите на остров Нюфаундленд в Северна Америка. Но за какво лозята получили толкоз необятно разпространяване в Западна Европа тъкмо през Средновековието?
И досега мнозина съществено си мислят, че това се дължи на потреблението на вино в църковните ритуали. Разбира се, свещенодействията на Църквата повлияли за сакрализирането на статуса на виното. Но даже преди християнството тази напитка символизирала живота, заниманието, насладата и общуването. Античността подарява на Средновековието отношението към виното като нужен хранителен артикул. Ритуални танци, големи пиршества, срещи с посетители и изпращането им и дори подписването на правни актове не можели да минат без консумация на вино. Даже го употребявали в медицината: да вземем за пример, през ХVІ век в Италия пиели вино за лечение на тресчица.
Разбира се, нездравословното влияние при несъразмерна приложимост на вино също било от дълго време известно. През Средновековието срещаме много разкази-фаблио за пияници от простолюдието. Рицарските романи също описват сходни истории, а в живописта на Питер Брьогел-младши виждаме популярните селски сватби с огромен брой пияни хора. Известните персони също не изоставали – Филип II Август (1165-1223) бил ценител на виновността и постоянно се напивал до козирката (по-точно, до короната), а херцогът на Бургундия Карл Смели (1433-1477) едва не умрял от цироза, но все отново срещнал по-достойна гибел в битката при Нанси. А съперникът на херцога – крал Луи XI, от дребен пиел вино в големи количества, което мощно се отразило на психическото му положение – той развил епилепсия.
В онази ера се считало за обикновено човек да пие по 1.5-2 литра вино на ден. По време на празник това количество се удвоявало. Но би трябвало да се знае, че средновековното вино имало дребен % алкохолно съдържание – от 7 до 10 градуса. За разлика от Античността, когато го разреждали с вода, през Средновековието го пиели чисто.
Човекът от Средновековието, който имал лични лозя и пиел вино лично произвеждане, имал висок статус в обществото. Трудът на лозаря с всички нюанси и тънкости се откроявал като по-високопоставен измежду общия кръг аграрни занимания. Собственикът на няколко лозя гледал отвисоко на орачите и овчарите. Градският патрициат и местният хайлайф драговолно купували лозя, стига да имали такава опция.
По отношение на характерностите на средновековното лозарство би трябвало да се каже, че това „ изкуство “ изисквало грижи на огромно семейство през цялата година. Докато се чакала новата годишна продукция, трябвало да се окопаят лозите, да се наторят, режат и облагородяват по всякакъв вероятен метод. Добавете към тази обработка и плевенето на междуредията, а също по този начин и премахването на непотребните издънки. Колко до брането на реколтата от грозде, тя би могла да се съпостави със спешна готовност: цялото население, което можело да работи, се втурвало към лозето на господаря.
Но ново вино се правело едвам, когато всички предходни ресурси били изпити или продадени. Защото в средновековна Европа никой не съхранявал виното дълго време. Понятието „ отлежаване “ се появило едвам през ХVІ век, т.е., към този момент след края на Средновековието и с началото на Ренесанса.
Доста е мъчно да се говори за самите способи на винопроизводство, само че, по този начин или другояче, те в много връзки отстъпвали на актуалните. След като напитката била подготвена, трябвало да се продаде допустимо най-скоро. Това били най-много виновност от бели сортове грозде; розовите виновност се считали за извънредно редки, а червеното вино се сервирало главно на трапезата на благородниците. Ликьорните виновност (от вида на фамозното „ порто) получават популярност през XIV-XV век. Получават се, като към виното се прибавя спиртосъдържащи артикули, нормално етилов екстракт.
Стараели се да продадат даже първия сок, още преди края на обичайното изцеждане посредством мачкане с крайници. Появата на лозя в речните долини е напълно разумно: по този начин било допустимо виното да се налее в бъчви и да се изпрати допустимо най-скоро към пазарите на други градове. Бъчвите не били изключително здрави и се стараели да ги транспортират точно с кораби, а не с друсащите каруци.
Целият развой от началото до края претендирал големи човешки запаси и висококачествени материали (в рамките на вероятното, схваща се). Подпори, решетки, бъчви, тераси по склоновете, огради и пазачи – това е единствено дребна част от реквизита, който претендирал съществени разноски. Затова цените неизбежно се повишавали и виното доста бързо заело позиция наедно със зърното в икономическия живот на Средновековието.
–
